Paul-Ronney Angel идва след малко в България. Остават точно 5 дни, така че вадете черните сутиени и червени ризи, защото…
Какво предстои?
Дълги нощи, защото го заслужаваме!
Вокалът на една от най-ексцентричните и еклектични (ако се сещате за още думи с Е- давайте) и е*аси- бандите на лондонската музикална сцена- The Urban Voodoo Machine– ще е специален гост в България, благодарение на Alarma Punk Jazz и на още група разбойници, които знаят от къде идва „топлата вода“, особено ако е разредена добре с бърбънски блус и акустичен взрив.
Предколедните пости щяха да са още по усмиряващи, ако имахме шанса да се запознаем с цялата „вуду машина“- 12 музиканти, които от 2003 година разпалват жупел и прах на една сцена с имена като Paul McCartney, New York Dolls, The Pogues, както и участват на събития от Glastonbury Festival и Sziget Festival– та нагоре и досега.
Дебютният им албум „Bourbon Soaked Gypsy Blues Bop’N’Stroll“ получава признание и води до турнета в САЩ и Европа. Нещата стават още по-сложни и упоителни и след вторият им студиен запис- “InBlack’N’Red” и компилацията Rare Gumbo, отбелязани с концерт за 10-годишнината на групата, когато вдигат много шум в Leicester Square Theatre.
Има още какво да ви разкажем, но май ще е по-добре да се запознаете на място с норвежкия магьосник от вуду машината и главният дресьор с перото- Paul-Ronney Angel, който през 2023 година заби 2-ро място в английския чарт с парчето „Thanks God This Bar is Closing” и който до няколко броени дни ще ви отвее по сенките на соловата хармоника, дрезгав блус за напреднали и красива акустична стрийт поезия.
Какво си казахме набързо с Paul-Ronney и къде може да гледате неговите участия в България- прочетете по-надолу.
1. Музиката ви е смесица от различни стилове – от джаз и блус до рокабили и ска. Как открихте своя “звуков подпис” и как решихте да обедините тези влияния в The Urban Voodoo Machine?
Различните фолклорни етноси в музикално отношение са именно това, което ми прави впечатление- нещата се въртят около „три акорда и истината“. Пънк рокът може да е термин, измислен през 70-те години, но този дух винаги е съществувал в музиката- от блус легендите до протестните изпълнители. Винаги съм бил бунтар, а в жанра бунтът ми се изразява чрез добавяне на неочаквани елементи откъм рокендрола- фламенко, клезмер, мариачи и др. Наричам това напоен с бърбън джипси блус боп и строл („Bourbon Soaked Gypsy Blues Bop’N’Stroll“)- което е и името на първия албум на The Urban Voodoo Machine.
2. Често говорите за това как визуалният елемент е ключов за вашите изпълнения. Понякога „вуду машината“ се задвижва и от циркови изпълнители по време на ваши участия, което още повече допринася за ексцентричната визия. Вие като какъв персонаж бихте ни се представили в тази черно-червена трупа- „укротител на лъвове“, „жонгльор с китари“ или нещо съвсем различно?
Винаги съм вярвал, че е важно да направиш истинско шоу- иначе защо да ходиш на концерт, ако можеш да си стоиш вкъщи и да слушаш албума? Но да, всъщност аз съм водачът на този цирк и пеещият китарист- но като се замисля мога да се пробвам и като укротител на лъвове!
3. Смятате ли, че живите концерти са по-рядко срещани вече и как адаптирате вашата музика към днешния свят? Музикалната индустрия често се описва като “система, която изяжда своите звезди”. Какво е най-лошото и най-доброто, което тя е направила с вас?
В момента се продават по-малко билети за концерти в сравнение с периода преди COVID- това е често срещан проблем по целия свят. Като добавим и по-малкото продажби на албуми, заради Spotify- това влияе за все по-трудното изкарване на прехрана като музикант. Въпреки това продължавам да се боря и да преследвам късмета си. Осъзнах, че няма смисъл от огорчения- I’ll live by the sword and I’ll die by the sword! Може и да не съм богат, но обичам това, което правя, а и се храня почти всеки ден.
4. Как се променя вашето вдъхновение и подход към създаването на музика, когато работите върху солови проекти в сравнение с работата в групата? Смятате ли, че етикетът „независим артист“ понякога е повече бреме, отколкото свобода, и ако да, защо?
Вдъхновението е почти същото. Аз пиша всичко за The Urban Voodoo Machine. Записването е различно, разбира се, защото групата е голяма, а соловите ми издания са малко по-изчистени. Всички песни обаче започват с акустична китара. Никой не ме притежава и не може да ми казва какво да пея или издавам! Това, разбира се, е хубаво, но като независим артист може да не достигнеш до голяма аудитория.
5. Какви са най-големите предизвикателства при финансирането и промотирането на вашата музика?
Издаването и промотирането на музика, както и печатането на продукти, струват много. Използвали сме платформи за краудфъндинг и, благодарение на нашите лоялни фенове, това беше изключителна помощ.
6. Какво мислите за съвременната “лайк култура” и влиянието ѝ върху артистичното изразяване? Как бихте реагирали, ако вашите фенове започнат да диктуват какво трябва да създавате?
Социалните медии са чудесен начин артистите да се промотират, но аз предпочитам старите времена. Официално съм 52- годишно „кисело старче“, който не може да смогне с всичко това! Имам Facebook и Instagram, което ми отнема повече от достатъчно време! Взел съм друг да се занимава с TikTok, защото съм претоварен от приложения. „Харесванията“ в социалните медии са малко фалшиви и не винаги се превръщат в продажби на билети или албуми.
Не виждам това да се случи- някой да ми диктува какво да свиря. Пиша това, което искам, и го правя на първо място за себе си. Слушам феновете, когато искат да изсвиря определени песни. Започнах да правя живи предавания по време на локдауна и продължавам с тях – често правя „шоута по заявка“, които са много популярни.
7. Представяте ли си бъдеще, в което изкуствения интелект може да бъде част от вашата музика?
Явно съм старомоден, защото все още пиша песни с акустична китара и записвам с жива група в аналогово студио. Но кой знае, бъдещето е неясно!
8. Представете си, че трябва да напишете коментар под ваша песен във Facebook, но от гледната точка на непознат, който за първи път се запознава с вашия стил. Какво бихте написали?
Къде е била тази музика през целия ми живот? Певецът звучи едновременно страшен, но секси. Текстовете са искрени и мръсни и дяволити, но в същото време е поезия – улична поезия. Музиката е хем нова, хем толкова позната! Искаме още!
9. Ако Тим Бъртън беше режисьор на вашия биографичен филм- какво щеше да е заглавието и как щеше да изглежда първата сцена?
Заглавие: „Последният оцелял човек“.
Първа сцена- Аз съм единственият мъж, оцелял след апокалипсиса, и търся последната оцеляла жена!
10. Това е първото ви посещение в България и първа среща с музкалната сцена и фенове тук. Датите са вече обявени както следва: първа копка в Скопие на 17 декември; София- 18 декември; Русе- 19 декември и Пловдив- 20 декември. Какво е настроението?
Нямам търпение да срещна стари приятели и да намеря нови. Всичко това е много вълнуващо и екзотично за мен. До скоро!
***
Предстоящи събития с Paul-Ronney Angel:
Скопие- 17.12.24
София- 18.12.2024
Русе- 19.12.2024
Пловдив- 20.12.2024
Открийте пълна информация за концертите тук.
