Моржа: 17 години в Найлона
Навярно няма пловдивчанин, който поне веднъж в живота си да не е посрещал изгрева в Найлона. От 1998г. насам, заведението се е превърнало в емблема на града и трупа чудати истории и легендарни случки в своята памет.
Затова и решихме да се срещнем с човека, който е прекарал, може би, най-много време там след Вожда (собственикът) и да научим повече за промените през последните близо 20 години. Става дума за Иван Динев, по-известен като Моржа.
Здравей, Морже! Как си?
Здравей, Нини! Tук можем да кажем на хората, че това си е наша закачка, от времената, в които ти беше с мен зад бара на Найлона.
Защо “Моржа”?
Ох, ами това е една от многото тийнеджърски истории, които изобщо не са интересни, но прякорът просто си остана.
Кога започна работа в Найлона?
Ами, някъде през ноември 2006г.
Усети ли кога минаха 17 години?
Мога да кажа, че едни около 10години, между 2007-ма и 2017-та направо хвръкнаха 
Какво е първото нещо, което си спомняш от Найлона?
Бях тинейджър и това беше една от култовите кръчми. Нямахме смартфони и просто минавахме през заведенията всеки ден, за да видим кой къде е. Естествено, като тинейджър нямах пари постоянно и в Найлона едно кюфте или кебапче (тогава имаше и кухня) беше 30ст., бирата беше към левче, текилата също беше 30ст. (смее се) и често се случваше да се чудя какво точно да направя с левчето, което имам в джоба.
Найлона е място, където човек може да види всичко, но какво е най-шокиращото нещо, което се е случвало по време на твоя смяна?
На този въпрос не знам от къде да започна… Може би някъде напред във времето просто ще напиша книга. Ще бъде по-лесно, отколкото сега да изтъкна само една случка.
Представял ли си си някога, че ще прекараш близо 20 години зад бар?
Мечтата на мъжа – да прекара 20 години в бара (смее се). Ами не, започнах, защото беше яко, пълно с готини хора, а и взимах по някоя пара.
Смяташ ли, че заведението се промени през последните години?
Има го това наистина. Като започнем от цялата тази история за “Капана”, толкова много заведения наоколо… някакси навремето беше по-романтично.
Наоколо бяхме 2-3 кръчми, всички бяха пълни, където и да влезеш само приятели и познати. А специално в Найлона, контингентът беше предимно съставен от художници, писатели, музиканти, хора на изкуството и “малки чакалчета” (в това число и аз, разбира се). А разговорите можеха да продължават по цяла нощ и бяха много интересни.
Сега има много от всичко, в заведенията по 5-10-20 души и много рядко се получава някоя непринудена случайна вечер.
Какво те задържа на тази работа толкова дълго?
Мястото, шефът- кой в днешно време ще те остави да си правиш каквото искаш на работното място?! Та, хората, музиката, питиетата, добрата компания, красивите девойки. Не е като да липсват причини.
Представяш ли си някога Найлона да го няма?
Един наш приятел, при когото често ходехме да завършваме вечерта, преди време ми изпрати клип как си събира нещата, понеже трябваше да освободи помещението. Това, за мен, беше един от най-тъжните клипове, които съм гледал. Ако Найлона затвори един ден-това ще е един от най-тъжните дни!
Коя е любимата ти мисъл/изказване от “Вожда”?
Стоим си на бара една вечер и някой показваше снимки, къде е ходил, какво е правил…Вожда гледа с едното око, отпива от чашата си, изплюва се в кофата (типично за него) и с въздишка изцепва “…как си живеят хората по света, а на нас тук ни се разказа играта от ядене и пиене…” ревах от смях тогава (не го бях чувал този мухабет).
Искаш ли да добавиш нещо?
Напоследък съм си сглобил едно изреченийце, откраднах си малко от колегата (Владко) и от други места, но: Пра’й си густуто, че…че иначе ш’и гу спрат..!
1 Comment
Pozdrav na vsički priateli v Plovdiv specialno na Morja ot Srbija i Velika Plana. Nazdrave!