Отдавна жадувахме за безгрижието на лятото, когато времето сякаш спира, а из улиците на Капана започва да се оживява още по пладне (въпреки жаркото пловдивско слънце). Аромат на прясно кафе… пъстри хора, които я си майсторят нещо, я откровено се наслаждават на слънчевия ден, някой свири на кухарка в далечината… идилия! Цялото това нещо леко напомня на историите, които нашият приятел Жоро ни разказваше за дните прекарани в Севиля… знойно слънце, кокетни улички и кафенета, хора с гореща кръв и ледена сангрия в изобилие! Ех, спомени…