Преди няколко месеца ви срещнахме с Мари Робес и нейния дебютен роман “Море от мечти”. Една живописна разходка из България през погледа на двама чужденци. С настъпването на пролетта, авторът на “Море от мечти” поздравява пловдивчани с любимите си цитати за вечния град!
10 цитата за Пловдив от „Море от мечти“
- Докато покрай тях се нижеха табелите за големи и малки градове, Камен заразказва за забележителностите на Пловдив. За Стария град, бродиран с калдъръмени улички. За Цар Симеоновата градина и Пеещите фонтани. И за символа на Пловдив – величествените тепета, които наподобявали гигантски шатри, сътворени от вълшебна фея.
- Горе пред теб се ширват покривите на града. На юг не можеш да откъснеш поглед от Родопите. На север билата на Стара планина засланят целия хоризонт.
- Думите им бълбукаха като джакузи из Стария град. Понасяха се по улички, които ту се извисяваха, ту се спускаха. Отекваха над величествения полукръг на Античния театър и се завихряха по позлатените от слънце стълби на църквата „Света Богородица“.
- „Капана“, творческият квартал на Пловдив, представляваше лабиринт от павирани улички, нагънати като оригами между Главната и Небет тепе.
- Уличките пулсираха от живот. Местни и туристи се разхождаха по паважа под фенери и гирлянди с шарени флагчета. Отърсваха умората от седмицата – седяха по кафенета, пиеха фрапе, пазаруваха, зяпаха в телефоните, похапваха сладолед. Въздухът носеше ухание на палачинки, пълни с горещ шоколад.
- В това пъстро гъмжило се появи и Стела в рокля на цветя, леко намачкана от пътуването, и любимите ѝ обеци халки, които проблясваха под шоколадовокафявата ѝ коса. Тя зави от Главната по улица „Георги Бенковски“ и се озова точно пред кафенето.
- Взеха джинджифилова лимонада с мента за из път. Кати си сложи слънчеви очила като на Одри Хепбърн от „Закуска в Тифани“ и заразказва за антикварните магазини в Стария Пловдив, когато фенерите по уличките на „Капана“ запремигваха посред бял ден. Светваха и изгасваха на фона на млечносиньо небе. Приличаха на блещукащи жълти топази, дирижирани от невидим диригент.
- Двете приятелки търсеха сенчести ъгълчета и се снимаха на пейка срещу Пеещите фонтани, напоена с музика. Стъпките им отекнаха и по булевард „Руски“, преди да достигнат тихата уличка „Никола Петков“, където спряха пред дворче с кръгли пластмасови масички в полите на хълма Бунарджик.
- Тук правят най-вкусният сладолед в града! – съобщи Кати. – Научих от интернет.
- Главната е пешеходна улица, която с дължината си от хиляда седемстотин и петдесет метра е най-дългата пешеходна зона в Европа. Обточена с грациозни къщи от началото на XX век – постройки с издължени линии, арт деко елементи и пастелни фасади. Красива като декор на театър.
- -Видях, че от чантата ви стърчи пътеводител. Ако имате въпроси, питайте.
Стела се оживи и не чакаше втора покана.
-Кое място е във всеки туристически справочник?
-Слънчев бряг – отвърна шофьорът, без да се замисли.
-А кое не се среща в никой?
-Дивите орхидеи над село Смилян.
-Място, което препоръчвате?
-Пловдив. Ако не го видите, извършвате престъпление.
