Plovdiv Indie Art – Димитър Аврамов

 Plovdiv Indie Art – Димитър Аврамов

В навечерието на Зимното Слънцестоене, с удоволствие искаме да ви представим следващия ни независим и талантлив автор в поредицата Plovdiv Indie Art. Един млад творец, който и в най-тъмната нощ от годината е способен да зърне светлина и надежда! След дълго лутане, той отново се завръща към нещото, което извира от сърцето му и му се отдава напълно. В следващите редове ще ви запознаем с Димитър Аврамов и неговия мистичен (и личен) свят!

1. Разкажи ни за себе си. Кой си ти? С какво се занимаваш?
Казвам се Димитър Аврамов, на 27г. от Пловдив. Кой съм аз…  няма лесен, точен и конкретен отговор, но да кажем като за начало, че съм човек, който откакто е проходил е бил винаги около изкуството – дали рисуване, музика, театър или каквото и да било… моето е. Но, в крайна сметка не можех да се захвана с всичко и трябваше да избера едно. Това, с което се занимавам последните години е именно рисуването. Дали ще е традиционно с моливи, мастило или бои, или дигитално – няма значение, не се ограничавам. Даже последните 2-3 месеца започнах да прохождам и в татуирането, та да – гледам да обхвана възможно най-много медиуми (ако ми харесат, разбира се).

2. Дигитално или класическо рисуване? Защо?
Това е въпрос, на който най-вероятно много хора могат да отговорят по доста категоричен начин, но аз не мисля, че съм от тях. За мен и в двете има по нещо ценно. Традиционното изкуство ти позволява да използваш всичко около теб и можеш да постигнеш адски интересни неща, да не говорим, че начина, по който можеш да бъдеш прецизен с един лист/едно платно, не може да се сравнява с прецизността, когато рисуваш на софтуер. Дигиталното пък е много удобно с това, че имаш достъп до всеки един цвят и нюанс, който може да ти трябва и манипулациите и корекциите стават изключително лесно, особено ако искаш да направиш дизайн на каквото и да било. Няма тотален победител между тези двете, поне не и за мен.

3. Как виждаш света? Намираш ли промяна в последните години?
 Как виждам света… хм. Честно казано, всеки ден го виждам различно, тъй като аз съм човек с доста променливо настроение, а и… нали как виждаш външния свят е директно афектирано от вътрешния ти свят и неговото състояние. Но, ако трябва да дам по-генерален отговор – светът за мен е тъмно и мрачно място, едновременно предлагащо много възможности да не бъде такова. В крайна сметка светът е такъв, какъвто искаш да бъде през повечето време. Промяна със сигурност има напоследък, може би повече към лошо, но може и да греша. Напредващите наука, медицина и всякакви подобни развития винаги ми вдъхват надежда! Също така всички хора и инициативи, които целят да запазят природата, макар на техен фон светът да става все по-материален… не знам, негативното като че ли прави по-голямо впечатление. Все пак, промяна има и в позитивен, и негативен аспект и реално всеки избира на какво да обръща внимание и на какво не.

4. Кой е общият мотив във всички твои картини/илюстрации?
В личните ми неща, това което винаги се стремя да присъства е вдъхновението от емоция, чувство или ситуация, които съм преживял. По този начин, според мен, творбата има по-голям шанс да те накара да почувстваш нещо, без значение дали е весело или тъжно, или каквото и да е чувство. Но с няколко думи бих казал, че почти винаги присъства нещо мрачно в нещата ми.

5. Ако можеше да избереш едно нещо, с което да улесниш живота си, какво щеше да е то?
Ами, не знам дали само моя живот ще улесня по този начин, но със сигурност би било това – хората в България (но и принципно навсякъде по света) да ценят повече изкуството, за да спрат всякакви приказки, че изкуствоведите нямат бъдеще и умират от глад. Хората трябва да осъзнаят, че без изкуството живота щеше да е коренно различен и сив.

6. Какво стои зад Imperfect Visuals?
Зад Imperfect Visuals стои моята най-накрая съживила се мотивация, която отсъстваше дълги години след като завърших гимназията. Преминах през правене на музика, работа в офиси и експериментиране с различни работни позиции, докато не осъзнах, че почти съм изгубил нещото, което съм правил през целия си живот – рисуването. Imperfect Visuals е това, с което един вид спасих желанието си да се занимавам с визуално изкуство.

7. Как протича един твой ден?
Ах, ами аз мога да се събудя и да реша, че ще съм най-продуктивният човек, но може и да забия на някакъв сериал или игра до вечерта, хаха. Но принципно се събуждам, правя си кафе, пускам си музика и след като се оправя, сядам да гледам рисунки/дизайни/илюстрации, понеже е важно да консумираш постоянно други неща, за да имаш голяма визуална библиотека в главата, от която да идват вдъхновения. Ако нямам проект, по който да работя, понякога просто рисувам като за упражнение, защото няма момент, в който да си завършен и перфектен. Към края на деня обичам да изляза, да се видя с приятели на по едно или две питиета, но последните месеци, стоейки основно вкъщи, чета или гледам полезни неща за татуиране/изготвяне на дизайни и т.н.

8. Поздрави ни с песен!
Прекалено много неща слушам напоследък, но Marquee Moon на Television все намира начин да ми се появи в съзнанието. Ако има хора, които не го знаят, може би е време да променят този факт, хаха.

Можете да последвате Димитър на официалните му страници във Facebook и Instagram!

Toni A.

Виж още

Translate »
Follow by Email
Instagram