Пак ще се прегърнем
Май (месец) е време да поговорим малко за Пловдив и за нас самите… Излязохме за малко (екипирани подобаващо), за да поснимаме, да разгледаме и да видим как пролетта се прокрадва в града под тепетата. Как приветливото слънце хвърля топли багри по улиците, а люляците… люляците как ухаят! Знаем, че с идването на Май и топлото време, на пловдивчани ни трепва сърцето и нямаме търпение да излезем и да кръстосваме улиците по цял ден. Да ядем сладолед на “Копчетата”, да пием по нещо в “Капана”, да покараме колело на Гребната, да се разходим в Градската или пък в “Лаута”… да изкачваме хълмовете на Стария Град и да се радваме на всеки кът от града. Скоро и това ще дойде, а до тогава искаме да ви оставим с една кратичка история от снимки…
Сега може и да сме отдалечени и с недоверие да гледаме на хората около нас…
… да сме малко самотни …
… да търсим топлина в погледа на човека на улицата, с когото се разминаваме…
… да се налага да спазваме някои правила…
… и да ни липсват парковете, градинките и тепетата…
… но за всичко си има време и място!
И отново ще дойде времето, в което ще се наслаждаваме на любимия ни град!
Защото Пловдив винаги е бил такъв един… лежерен, спокоен, бохемски град, който трудно би се смутил, дори и около него да цари хаос. Та, в този ред на мисли, вярваме че всичко ще бъде наред и много скоро ще можем заедно да се възстановим, да излезем още по – силни, разумни, смирени и сърцати от тази ситуация… и ще можем пак да се прегърнем.