През ноември, в Пловдив, София и Варна се проведе International Portrait Film Festival (IPFF). Събитието бе открито именно с прожекцията на номинирания за Оскар късометражен филм “Feeling Through”. Какво се случва във филма? Каква е българската следа, оставена в тази номинация? Кой друг, освен Мария Бакалова остави своя отпечатък в киното?
На всички тези въпроси отговарят от екипа на IPFF:
“Сред екипа на продукцията е българското семейство – д-р Илиян Иванов, професор по психиатрия, и д-р Дана Проданова, стоматолог. От години те живеят в САЩ, развивайки се както в медицината, така и в изкуството – приложното изкуство, музиката и любовта към киното са неотменна част от техния живот.
Feeling Through е творба на младия режосьор Дъг Роланд, а сюжетът ни кани в една уж обикновена нощ. Прави ни свидетели на случайната среща между две човешки същества и ни дава възможност да се вгледаме и вслушаме по-внимателно, по-топло, по-всеотдайно. Филмът е посветен на общността на глухонемите и незрящи хора, с вярата, че можем да й отдадем още много внимание, както и да научим безценни уроци от членовете й.
Главната роля във филма е поверена на Робърт Таранго – първият актьор, който е глух и сляп, и има централно присъствие в мащабна кино продукция. За Робърт, това артистично начинание е сбъдната мечта. Откакто Feeling Through пътува сред множество фестивали и изяви на национално и международно ниво, Робърт Таранго е и своебразен посланик на целите и идеите на общността на глухонемите и незрящи хора.
Интересно е, че екипът на продукцията провежда още едно важно и обогатяващо преживяване, което е директно включващо членовете на тази общност – The Feeling Through Experience – прожекция на филма, на съпътстващ документален филм за създаването му, както и дискусия с представителите на организации и институции за глухи и незрящи хора.
Именно с такава идея Feeling Through ще се срещне отново с българската публика през следващата есен, по време на едно от съпътстващите събития на International Portrait Film Festival 2021 – Отвъд екрана. То ще даде възможност на хора в локалния български контекст да се докоснат до историята на Feeling Through.
Защото филмът наистина заслужава пълнокръвен живот на екрана, а и отвъд, за да бъде посланието му чуто, преживяно и осмислено.“