Никол Пехливанова за духа, материята и вдъхновението
Тя е млада, тя е талантлива, тя е изпълнена с жажда за живот и е неспирно търсеща начини да изрази и заяви себе си в един все по-бързо движещ се и развиващ се свят. Тя е Никол Пехливанова и днес ще ни разкаже малко повече за всичко, което я вълнува и вдъхновява. За простичките неща в живота, които те карат да се усмихнеш и за тези, които понякога ти е трудно да споделиш.
Заповядайте с нас в света на Никол и научете повече за нея и съвместната й изложба с Адриана Узунова, която се проведе този четвъртък в любимия пловдивски клуб Fargo.
1. Какво те накара да направиш изложбата, какъв е твоят драйв да твориш?
С Ади сме приятелки от години и открай време си се занимаваме с изкуството. Постоянно ни влече и винаги сме искали да направим колаборация заедно. Една вечер просто ни хрумна,като идея и си казахме “…защо да не“. Събрахме се, обсъдихме го и действахме. Най-доброто вдъхновение, което съм имала от години насам беше точно това с нея. Относно това с драйв-а да творя, то се дължи на учителката ми от основното – г-жа Самоковлиева и най-близката ми приятелка Ива. Най-прекрасните човечета. Винаги са ме подкрепяли и карали да давам от себе си в картините. Реално, човек може да ме опознае най-добре като види моя творба. Тя е мен и аз съм нея, ние сме едно.
2. Какво искаш да кажеш на хората с твоите произведения?
О, много неща, най-вече да има въображение. Да се види,че от една черта можеш да създадеш цял един свой собствен свят, който вътрешно възприемаш и да те кара да чувстваш. Да има проблясък и хаос в цялата подредба. Да видиш безпорядъка и сам да го подредиш по свой собствен начин.
3. Помниш ли първата си снимка/картина?
Снимката хахах, имах едно малко апаратче, можеше да си го побереш в джобчето. Нещо се бях разхождала из уличките между Съединение и центъра и се загубих. Имаше една симпатична тераса. Снимах я. След година горе долу пак се бях загубила на същото място, но вече се бях ориентирала по терасата.
Първата ми картина беше на слънчоглед. Обожавам цветята и слънчогледа си ми е най-любимото цвете. Тогава за първи път използвах цвят в картините си.
4.Цветно или черно-бяло?
Черно-бяло. Цветовете сами си идват в съзнанието ми. Пък и така допускам по-близко до себе си и разголвам въображението си чрез този метод.
5. Лента или пиксели?
Тук може би и двете, винаги намирам по нещо хубаво. Дали ще бъде на пиксели или лента,то е достатъчно да погледнеш и да намериш нещо свое в цялата картинка/снимка.
6. Къде те намира вдъхновението?
Вдъхновението се крие във всяка една частица от ежедневието ми. Напоследък често се случва да се намираме взаимно, сякаш ни се пресичат пътищата ,но в кръговрат. Мога да го намеря в една миниатюрна точица или права линия и някъде посредата мастилото малко по малко свършва. Много неща ми правят впечатление и от тях източвам целия блясък, който могат да ми дадат и примерно да ги използвам за някоя картина или идея за снимка.
7. Каква искаш да станеш като пораснеш?
Като професия точно не мога да определя, обичам да се занимавам с много неща. Иска ми се много да помагам на изгубени души, да им показвам, че има смисъл във всичко и да им покажа, че всичко е изкуство и творчество. Нали знаеш “даваш причина за живот,страничен ефект от изкуството“. Ако успея да го направя ще съм най-удовлетвореният човечец.
8. Кое е първото място, на което ще заведеш, някой, който за първи път е в Пловдив?
Задължително на изложба. Има някакъв блясък в очите на хората, когато ги заведеш на изложба. Възбужда им се интереса към цветове, техники, мирис. И понеже съм от Пловдив и ние тук си бичим айляка, със сигурност след това бири на тепе. Няма нищо по хубаво от тепе и биричка и готина компания.