Mood MASTERS: Космическо пътешествие с Julieta Intergalactica
Снимка: Георги Панчев, Meadows 2022
В третото издание на клубната музикална рубрика Mood MASTERS, с огромно удоволствие искаме да ви отведем сред звездите и необятните пъстри галактики, в компанията на Ясен Згуровски.
Художник и илюстратор, Ясен е познат в клубната среда в ролята си на екстравагантната Julieta Intergalactica!
Едно от най-впечатляващите и задължителни неща в образа на Julieta, несъмнено е винаги прецизно подбраният и съчетан тоалет. Разбира се, освен реквизит, на който и родния театър би завидял, Julieta Intergalactica е феномен зад пулта и контролното табло на живота, за който можем да говорим дълго.
Но стига приказки, даваме думата на Julieta!
-Здравей Julieta, как си?
Привет, Тони! Добре, предколедно, в подготовка за предстоящите евенти в парти календара ми. Между музиката отделям и време за рисуване, отново на празнична тема, така че чувствам се прекрасно и почти новогодишно.
-От колко години се занимаваш с музика?
Зад пулта се настаних трайно преди 7 години, когато стартирахме We Like Kitsch. Преди това епизодично се изявявах като музикален селектор за тържества и градски фестивали. На едно от тези партита за Нощ Пловдив, в клуб Грамофон ме чу Чарли и предложи да направим нещо заедно, така скоро се роди WLK. Постепенно задобрях, тъй като музикално съм разнопосочно любопитна и впечатлителна, ми се прииска да споделям по-разнообразни като стил музикални находки. Затова и се включих в различни концептуални формати като Shoo Bee Doo Thursdays, Disco Divas, Doner Muzik и
др.
Снимка: Ивайло Данаилов, Lost Gypsy Land Festival 2022
-Ти ли си автор на всичките си тоалети и имаш ли любим?
Общо взето да, изключение са няколко рокли от приятели дизайнери, които съм обличала за ревюта и са ми останали като подарък, но и на тях с всяко следващо обличане им давам различен
прочит. Обичам да вдъхвам нов живот на старите дрехи, в даден момент взимам ножиците и ги префасонирам в някаква пънкария. Още в тийнейджърските години си присвоих шевната машина на майка ми. Инспирират ме различните субкултури и влизам в образи, които са ме очаровали. Удоволствие е да изненадвам не само с музикална селекция, но и с неочаквана визия.
-Коя е музиката, която те кара да танцуваш?
Както съм казвала много пъти танцувам и пускам музика за пърформънси: от поп-кич, през ретро-електро до азиатско хай-енерджи. Харесвам кривите танци, а те си вървят с всяка музика.
Снимка: Ивайло Данаилов, Forest Carnival Festival 2021
-Кое е най-паметното ти парти в Пловдив?
Те са толкова много, партитата за Нощ Пловдив, във Фарго след някой фест, когато тълпата стига навън до под терасата, вечерите в Норт Стар продължаващи до ранен следобед. Обожавам пловдивската публика и всеки път когато пускам в града е специален.
-Коя е твоята музикална епоха – музикално, стилово, модно?
80-те са годините, в които се заформи визуалната ми и музикална култура. Черно-белите снимки от стрелбищата (Star Wars, KISS, Euro-pop звездите) и моментите, когато децата от блока се събирахме да гледаме филми и клипове в някой съсед (видеомагнетофоните бяха рядкост), ми откриха абсолютно нов свят. Попивах всичко, което слушам и виждам, независимо от стила – поп, фънк, рок. Магнетично и много различно от естрадната визия и музика, която беше единствената алтернатива в тези години. След това започнах да купувам вестник Ритъм, прочитах го жадно отгоре до долу и тръгвах към компактдиск студиото в Капана и си поръчвах записи на аудио касетки с напълно непознати албуми, които са ми направили впечатление от ревютата във вестника. Ню-романтикс вълната с цялата си театралност и еклектика ми повлия най-много и се радвам, че след черно-белия минимъл, който ни заля, в един момент се възроди чрез новата куиър сцена.
-Според теб, какво липсва в българската клубна сцена?
Би ми се искало повече дневни партита. Понякога ми липсват 90-те, когато клубовете се пълнеха от понеделник до неделя.
Снимка: Ивайло Данаилов, WUS 2022
-Каква е най-голямата трудност, с която се сблъскваш?
Би ми се искало да кажа някоя класика от типа на: да намеря най-добрия фон дьо тен или обувки на ток 41-42 номер, но понеже не обичам драмите, съм се научила да заобикалям трудностите или да
ги решавам със замах.
-Поздрави ни с парче!
Поздравявам ви с една хай-енерджи класика от 86-та на любимата ми Стейси Кю, ремикс на която беше и в саундтрака ми за изминалото лято.