The Inner Workings of the Human Experience
“Miss X claims that she no longer has a brain or nerves or chest or stomach or guts. All she has left is the skin and bones of a disorganized body. These are her own words.“
Как изглежда едно тяло, когато престане да принадлежи на себе си? Когато функциите му се разпаднат, разместят, избягат от местата си? Тяло, което воюва със собствените си органи (шизо тяло). Тяло, обсадено отвътре (параноидно тяло). Тяло без център, без йерархия, без сигурна анатомия. Тяло, което диша със сърцето си, гледа през раните си, говори чрез повърхността си. Тяло без организация. Тяло без органи . Или – може би по-точно – органи, останали без тяло.
В първата си самостоятелна изложба Шантал Скарлет разглобява фигурата на тялото, за да освободи преживяването от нейните граници. Органите се отделят, отказват да служат, започват да съществуват самосиндикално – гледащи, напрегнати, крещящи, уязвими. Сърцето вече не функционира като символ на емоция, а като място, където самото преживяване се актуализира. Психичното е материализирано.
Очите, появяващи се върху плътта, устите, разкъсващи повърхността на органа, и органичните деформации, които сякаш се разгръщат в непрекъснат процес на трансформация, превръщат вътрешността в сцена на събития. Тук материалността на тялото сама по себе си е видяна като субект – то е пространство на случване, поле, в което различни афекти съ-съществуват и се променят едновременно.
Изолирани върху тъмен фон, образите съществуват в безтегловно пространство, напомнящо едновременно лаборатория, вътрешен пейзаж и психосоматично измерение. Тази изолация засилва усещането за интимност: зрителят се оказва в непосредствена близост до процеси, които обикновено остават скрити – тревожност, желание за контакт, напрежение, вик, уязвимост. Красотата и дискомфортът съществуват едновременно, превръщайки гледането в афективно съучастие.
The Inner Workings of the Human Experience визуализира условията на самото преживяване. В тези работи човешкото е процес на трансформация, в който тялото се оказва винаги „не на себе си“, отворено към другото, към света и към собствените си вътрешни сили. Изложбата кани зрителя да се срещне със самата механика на емоциите – с онзи крехък и непрестанно променящ се вътрешен живот, чрез който човешкият опит се случва.
автор: Шантал Скарлет
куратор: Станимир Стоянов
откриване: 6 март от – 18:00 ч. в Galeriata / Галерията
Изложбата може да бъде разгледана до 6 април.
Шантал Скарлет (р. 2001; Лондон, Великобритания) е родена в семейство със смесен английско-български произход. Понастоящем живее и работи в София. Завършва художествено образование и от ранна възраст развива последователна живописна практика. Творбите ѝ съчетават деликатна чувствителност с визуална интензивност, като изграждат пространства, в които реалното и вътрешното психично преживяване се преплитат. Участвала е в няколко групови изложби, където представя развитието на своята живописна практика и продължава да изследва темите за емоционалната уязвимост, идентичността и вътрешната трансформация.