Космическата молитва на Илин Илински
В навечерието на 26-ти Януари, в интернет пространството се състоя премиерата на песента “Prayer” на добре познатия ни и талантлив приятел – Илин Илински! След първите няколко слушания, вече бяхме сигурни, че се крие адски много история зад “Молитвата” и картините, които се изобразяват в нея, затова се допитахме до самия изпълнител, за да ни преведе през това аудио-визуално пътешествие.
– Здравей, Илински, как си?
Привет! Чувствам се добре, благодаря! Щом съм във вашата компания, няма как да е друго!
– Има ли силен отзвук от публиката, след вчерашната премиера?
Всъщност за моя изненада хората реагираха изключително ведро! Не бях сигурен как ще се възприеме, тъй като стилът е много нестандартен и не може да бъде поставен в рамка. Комбинацията между модерното звучене и автентичните инструменти е част от бъдещето на музиката. Възнамерявам музикалната ми пътека да включва тази симбиоза от жанрове, запазвайки контурите и красотата на всеки фрагмент от стиловете, които преплитам.
– Разкажи ни повече за илюстрациите и историята, през която ни превеждат.
Картините изобразяват герой, който излъчва спокойствие и скромност. Той върви пътя си, споделяйки тази нежност чрез музиката си. Неговото разнообразие, фантазия, любопитство и многобройните търсения на тази чувствителност го крепят, давайки му кураж да продължи напред. В сърцето му е заложено доброто, което ще доведе до неговото извисяване, от него ще се роди хармония, а от хармонията – духовността. Ние имаме нужда да се съхраним духовно и това е едно от посланията на творбата.
– Как и кога създаде тази песен?
Лондон – Март месец 2020 се появи идеята и желанието за подобен проект. Малко след това дойде и идеята за създаване на цяла компилация от стилове. Предполагам, че не е било случайно време за създаване. Беше ми трудно, тъй като нямах подходящата техника, бях затворен вкъщи и реших да използвам каквото имам. Споменах и в последното интервю с вас, че проекта “Lockdown Mixtape Vol. 1” е продуциран на телефона ми. “Prayer” спада към тази графа. Някак си намерих начин да свържа всичко към телефон и оттам импровизирах. По-късно имах щастието да се прибера в Пловдив и успях да запиша по-добре партията на кавала с помощта на Красимир Атанасов, който също и миксира парчето. Заедно с “Prayer” се работеше и по видеото на “Bring The Funk Back”, но след малко ще разберем какво го забави.
– Казва се “Prayer”, молитва за какво е?
Бях в лош период и имах нужда от светлина. Седейки вкъщи по цял ден, гледайки тавана разсъждавах над постиженията си през изминалите години, какво съм научил и какво още мога да подобря. С всички световни несъответсвия случващи се тогава стигнах до един извод : Всичко, което творим го правим заради себе си. Но какво е щастието ако то не е споделено с близките? Какво е щастието ако не успеем да запазим себе си по трънливия път на успеха? Тогава се помолих и благодарих за всички благословии и уроци, които преминаха през мен, благодарих, че имам семейство близо до себе си и приятели, които ме подкрепят. Благодарих, че имам възможност да творя и споделям това, което не мога да опиша със слово. Молитвата ми бе насочена към самосъхранение и благодарност.
– В какъв етап и състояние на човек му идва да композира и продуцира нещо така дълбоко?
За първи път ще си позволя да споделя подобна история. Откровено казано бях болен, много болен. Температурата ми изсмукваше всички сили да се надигна и да седна. Минутите, в които успявах да седна се опитвах да свиря. Така започнаха записите на ударните инструменти и синтовете, които предават много ярък цвят на творбата. След 15 минути просто лягах отново и събирах сили за следващите 15.
В гимназията четох една книга, в която пишеше следното : “Ако искаш да вникнеш в нечия душа, легни болен.” През годините този израз остана в главата ми и се опитвах да го погледна през няколко гледни точки. Една, от които беше, че в най-тъмните ти дни можеш да разбереш кой иска да бъде до теб. Но не исках да вниквам в ничия душа и затова се потопих в своята. Този период ме пречисти и ми вдъхна желание да бъда по-продуктивен, добър, благодарен и спокоен. Също така и събрах идеи за още 2 албума, но за тези легенди ще си говорим когато му дойде времето! :))
– Кое беше най-трудното при реализацията на проекта?
Определено синхронизирането между артистите е трудно. Особено Когато от едната страна липсва адекватна комуникация. Зад кулисите, където хората не виждат е доста динамично. Бих казал, че понякога даже е по-интересно, отколкото на сцената. Видеографа и художника се отказаха в даден момент и не знаех как да действам. За щастие след време попаднах на Аделина в социалните мрежи, за която знаех, че се развива страхотно и притежава неповторим усет за рисуване и тя се справи повече от блестящо! С помощта и на Илияна, която ми помогна да намеря и видеограф успяхме да сглобим пъзела така , както го виждате сега. Благодарен съм им!
– А най-приятното?
Виждайки как идеята ти се гради пред теб и се получава по-хубаво, отколкото си очаквал! Желанието и предаността от отсрещната страна, стимулирайки те да работиш! Благодаря! А за следващия проект просто ще споделя, че ще бъде необикновен и още по-духовен!