“Да Обиколиш Света” с Катерина Николич
Скъпи приятели,
днес искаме да ви запознаем с Катерина Николич!
Позната на мнозина с екзотичните и красиви снимки, които публикува, от множеството си пътешествия, днес тя ще сподели с нас част от този опит и преживявания. Катерина обожава да пътува и да попива света около себе си, което е и нейн основен двигател.
В това интервю решихме да надникнем малко по-дълбоко в нейните приключения, трудни моменти, мотиви и изводи. Но нека не бавим нещата и секунда повече!
Мили читатели, оставяме ви в ръцете на Катерина!
1. Здравей, Кате! Нека въведем хората в това интервю – би ли ни разказала накратко за себе си? С какво се занимаваш?
Здравейте, казвам се Катерина, в работата си позната с фамилията си- Николич (сръбска е, ако някой се чуди, хаха). На 23г съм, родом от Пловдив. Записах специалност “Право” в СУ “Св.Климент Охридски” през 2015г., когато и започнах да работя като лицензиран за страната екскурзовод. Две години по-късно се реших да водя и групи в чужбина, за българска агенция, та така и до днес. Накратко – гидствам по света и у нас и се уча.
2.Кое разпали страстта ти към пътешествията?
Винаги съм обичала да пътувам, но преломният, за мен, момент бе през 2016г. Бях в състояние, в което се чувствах като че ли нищо не върви по план. Не бях удовлетворена от работата си, не успявах да се съсредоточа в учението си, нито пък бях щастлива в личен план. Една вечер си спомням, че си легнах и си казах “Кате, днес за последно се чувстваш така! От утре животът ти се променя!”
На другата сутрин оставих зад гърба си хора, чието присъствие в живота ми носеше негативна енергия, реших да си почина от работата и учението и купих в един ден билети за няколко дестинации. Звучи като от филм или книга, но аз сериозно си спомням онзи октомврийски четвъртък…
3.Като малка коя държава жадуваше да посетиш? Защо?
Мечтата ми беше Япония. От малка харесвам японски анимации и игри, а през 2006г., когато излезе филмът “Бързи и яростни:Токио дрифт”, спомням си се взирах в екрана с едни големи любопитни очи и си казах, че някой ден искам да попадна в този пъстроцветен свят. Вече като поотраснах развих любопитство към източните страни, тяхната култура, кухня, традициите и местните обичаи на народите. Лятото на 2019г. най-после сбъднах мечтата си да посетя Япония. В една от вечерите бях на площад Шибуя в Токио (който дълго време гледах само на десктопа си вкъщи) и тайно пуснах една сълзичка от радост- “Кате, ти успя! Тук си!”
4.Как се съчетава правото с работата като гид?
Няма да лъжа – ужасно трудно е. Аз съм задочно, но обемът от информация, форматите на изпитите и изискванията към студентите не са различни от тези на редовното обучение. Когато съм в България посещавам лекциите и упражненията на колегите от редовното, за да си помагам с подготовката, макар да не са задължителни за мен.
Често ми се случва да пътувам 10 дни някъде, а като се прибера да се разположа в библиотеката на СУ (уютно и любимо място) и по 12 часа да не отлепям от стола, за да наваксам с материала. Също така като пътувам, за удоволствие нося нещо за учене, обичам да чета, не ме натоварва. Сума ти изпити подготвих по самолетите.
5.Най-интересната ти случка в чужбина?
Ужасно много са, но ще разкажа за тази, която ме изплаши най-много. Бях взела решение (ей така една сутрин от нищото) да замина за Южна Корея сама, за цял месец, както се досещате горката ми майка се побърка с мен.
Между другото бях се наела да доброволствам в една организация за кратко и се разбрах с един американец (който бях виждала по скайп веднъж) да ме чака там, на място. Летях от София до Доха, където имах 8 часа престой, после към Сеул 200 часа, от Сеул до Бусан още хиляди време и най-накрая пристигам…в полусрутена гара, сама,в Южна Корея, в полунощ, няма вече градски транспорт, момиче, на 23г.
Оглеждам се- американец няма, то и жив човек няма. Ей тогава осъзнах в какво съм се забъркала и се попитах имам ли акъл изобщо в тая глава, да се грабна сама до другия край на света. Цял час седях в един ъгъл , без идея какво ще се случи, не успявах да се свържа с момчето, та голям рев му метнах, че и план за връщане в България измъдрих. Към 1ч. видях едно русо момче да тича към мен, спря се и каза “Хей, ти ли си Катерина.? Ох, метрото спря на 2-3 спирки от тук, те тук спират в полунощ и кой докъдето е стигнал, та тичах да те посрещна. Извинявай, че закъснях!’”
6.Кое е общото, което намираш във всяка страна, която посещаваш?
Без значение къде ходя, едно сходно има във всички държави – хората са горди със своята култура, изпитват по-скоро любов отколкото неприязън към родината си. Искат да представят страната си по възможно най-добрият начин. Мисля, че ние има още да поработим в тази насока. Убедена съм, че никъде положението не е цветущо. Но как туристът възприема даден град или държава е представа , която се гради от хората, които живеят там. Веднъж си спомням един турист ми каза “Тротоарът на тази улица е ужасно разбит, не ви ли е неприятно да вървите по него?” Усмихнах му се и отговорих “Няма как да ти е неприятно, когато знаеш, че този тротоар води до една от най-хубавите баничарници в града”. Засмяхме се и продължихме с обиколката.
7.А колко страни си посетила до момента? Предстоят ли още?
До момента са 36. Имам планирани още 2-3 нови дестинации скоро, а до края на 2020г., мисля да закръгля. Естествено не пътувам , за да броя, но пък е приятно да знаеш, че смело вървиш към целта си да обиколиш света.
8.Трите най-ценни съвета към хората, по отношение на пътешествията?
–Пътувайте леко, без излишен багаж. Отдайте времето си на мястото, а не на себе си.
– Фокусирайте се върху хубавото. Трябва да чакаш 2 часа? Да, но ще видиш Ермитажа отвътре! Ястието, което поръча не ти харесва и се ядосваш? Абе, човече, в момента си във Виетнам, осъзнаваш ли къде си и какъв късметлия си? Времето е ужасно на почивката ти? Прочети хубава книга, играйте игри с компанията, пробвайте повече местни ястия! Това имам предвид!
– Дори да пътувате с някого не се съобразявайте един с друг изцяло. Общите си идеи осъществете заедно, но ако на теб ти се ходи в някой музей, а на другарчето ти му се ходи в някой шопинг център – разделете се! Нека всеки да види каквото иска и после пак се вижте, хем ще имате какво да си разкажете след това. Изживейте мястото както на вас ви се иска! Не се знае дали ще се върнете.
9.Кое те връща винаги в България?
Аз обичам България повече от всяко място по света. Камъкът си тежи на мястото. Тук са семейството ми, най-близкият ми човек – феноменалната ми майка,любимите ми приятели и още някой специален човек. Обичам езика ни, храната ни, кутурата, историята, природните дадености и вярвам, че едни по-добри времена предстоят за България.
10.Кое би нарекла “любимо място” от посетените досега дестинации?
Бали, Индонезия. Мястото не може да се обясни – то е магия. Джунгла, водопади, индуистки храмове, феноменална кухня и хора, чиято доброта е несравнима. Била съм 3 пъти и съм убедена,че в предишен живот съм живяла там, хаха. Други любими: Япония, Южна Корея, Южна Африка, а в Европа – Италия и Гърция. Мечтая да посетя Непал, Монголия, Иран, Оман, Кения, Гана, Уганда, Хавай и Аржентина. И целият останал свят, разбира се.
11.Топли или студени страни?
Вълните се надигат, слънцето пече,Катето родена е за синьото море!
12.Къде по света се чувстваш най-добре?
В Пловдив. У дома, на масата в трапезарията с мама, която е сготвила любимата ми паста, направила е вкусна салата и си говорим за живота. Никоя дестинация не е по-блазнеща от това.
Чао, Кате!