Алан Абдала за новото видео към сингъла Don’t Hate Me на група АLI
- Култура и Изкуство
Toni A.
- March 23, 2022

Преди броени дни излезе видеото към петия сингъл на алтернативната българска банда ALI. За разлика от предишните парчета, това носи със себе си един малко по-специфичен дух, поради темата, която засяга. Тема, за която в България не е до толкова прието да се говори спокойно и открито.
На пръв поглед става въпрос за насилието във всичките му форми, с акцент върху физическия му аспект. Но поглеждайки в дълбочина видеото и лириките, стигаме до други измерения и значения на тази дума. Навлизаме именно в онази сива зона, в която се намират съзнателните и несъзнателни вреди, които родителите нанасят на своите деца. Вреди, които за жалост, понякога остават доживот.
Днес разговаряме с вокала и основател на групата – Алан Абдала, който ще ни сподели своите мисли по темата и ще разкрие датата, на която ще можем да чуем бандата на живо за пръв път в града под тепетата!
1. Според теб, кое е най-страшното нещо, което един родител може несъзнателно да причини на детето си и да му остави дълготраен белег?
Да го кастрира откъм собствено мнение, да му втълпи вина/срам за нещо, което е или нещо, което не желае да бъде.
2. В съвременния свят, дали успяваме да надскочим себе си, за да бъдем пълноценни с хората около нас?
В днешно време, дори да отделим минуткa от времето си, се смята за надскачане. Всеки път, когато жертваме от времето и навиците си за останалите, си е чисто геройство, с оглед на днешния всепоглъщащ вниманието ни свят. Не се случва често, затова и тези наши „жертви“ са или силно оценени, или се смятат за „нещо, след което ще бъде поискана услуга“. Шантав свят.
3. Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Дали понякога това не е случаят и при родителите?
Много често, според мен. Бил съм известно време на тая планета и за годините си тук съм видял доста щети, нанесени от свръхамбициозни родители или такива, които искат детето им на всяка цена да бъде по-щастливо/независимо/спокойно от тях.
За мен най-важното е да посеем идеята, да задвижим диалога, да подгреем изстиналото вещество. Ако един проблем бъде назован, вече може да се работи по решението. Но това е с всички наши песни, Don’t Hate Me не е кампанийна песен или нещо такова, просто я издаваме в един и същ момент с цялата световна лудост.
5. Обичайно проблемите остават, дори и децата вече да са възрастни. Кога завършва този цикъл?
Според мен този цикъл не би могъл да бъде завършен или поне не бързо. Много зависи от това в какъв човек си се превърнал, имаш ли сили и смелост да признаеш пред себе си, че имаш проблем, имаш ли сили да обвиниш родителя си за това, имаш ли желание да започнеш да се събираш от нулата? Тук е моментът да отбележа, че аз имах прекрасно детство и може би това е едно от нещата, които помагат по-лесно да забележиш проблемите при другите семейства. Погледът отстрани винаги е по-безпристрастен.