Алан Абдала за новото видео към сингъла Don’t Hate Me на група АLI
Преди броени дни излезе видеото към петия сингъл на алтернативната българска банда ALI. За разлика от предишните парчета, това носи със себе си един малко по-специфичен дух, поради темата, която засяга. Тема, за която в България не е до толкова прието да се говори спокойно и открито.
На пръв поглед става въпрос за насилието във всичките му форми, с акцент върху физическия му аспект. Но поглеждайки в дълбочина видеото и лириките, стигаме до други измерения и значения на тази дума. Навлизаме именно в онази сива зона, в която се намират съзнателните и несъзнателни вреди, които родителите нанасят на своите деца. Вреди, които за жалост, понякога остават доживот.
Днес разговаряме с вокала и основател на групата – Алан Абдала, който ще ни сподели своите мисли по темата и ще разкрие датата, на която ще можем да чуем бандата на живо за пръв път в града под тепетата!
1. Според теб, кое е най-страшното нещо, което един родител може несъзнателно да причини на детето си и да му остави дълготраен белег?
Да го кастрира откъм собствено мнение, да му втълпи вина/срам за нещо, което е или нещо, което не желае да бъде.
2. В съвременния свят, дали успяваме да надскочим себе си, за да бъдем пълноценни с хората около нас?
В днешно време, дори да отделим минуткa от времето си, се смята за надскачане. Всеки път, когато жертваме от времето и навиците си за останалите, си е чисто геройство, с оглед на днешния всепоглъщащ вниманието ни свят. Не се случва често, затова и тези наши „жертви“ са или силно оценени, или се смятат за „нещо, след което ще бъде поискана услуга“. Шантав свят.
3. Казват, че пътят към ада е постлан с добри намерения. Дали понякога това не е случаят и при родителите?
Много често, според мен. Бил съм известно време на тая планета и за годините си тук съм видял доста щети, нанесени от свръхамбициозни родители или такива, които искат детето им на всяка цена да бъде по-щастливо/независимо/спокойно от тях.
За мен най-важното е да посеем идеята, да задвижим диалога, да подгреем изстиналото вещество. Ако един проблем бъде назован, вече може да се работи по решението. Но това е с всички наши песни, Don’t Hate Me не е кампанийна песен или нещо такова, просто я издаваме в един и същ момент с цялата световна лудост.
5. Обичайно проблемите остават, дори и децата вече да са възрастни. Кога завършва този цикъл?
Според мен този цикъл не би могъл да бъде завършен или поне не бързо. Много зависи от това в какъв човек си се превърнал, имаш ли сили и смелост да признаеш пред себе си, че имаш проблем, имаш ли сили да обвиниш родителя си за това, имаш ли желание да започнеш да се събираш от нулата? Тук е моментът да отбележа, че аз имах прекрасно детство и може би това е едно от нещата, които помагат по-лесно да забележиш проблемите при другите семейства. Погледът отстрани винаги е по-безпристрастен.